Михаил Кръстев: Унищожаваме публичните си финанси, високият дефицит е опасен за борда
Следвайте " Гласове " в
Логично е бюджет да не бъде импортиран, когато няма болшинство, което да носи отговорност за неговото осъществяване. Това сподели в изявление за БГНЕС анализаторът, стопански откривател и член на Съвета по стопански и обществени политики Михаил Кръстев.
„ Когато нямаме изпълнителна власт, която ще продължи да реализира този бюджет, когато нямаме болшинство, което в последна сметка ще понесе отговорността за това какво се приема в този бюджет, то разумно е бюджет да не бъде импортиран “, сподели той и добави, че причините в интерес на внасянето на Бюджет 2023 от служебния кабинет не устоят и не са солидни.
Прогнозите на финансовото министерство са, че и през тази 2022 година, и през идната 2023 година ще сме на недостиг. „ От тази гледна точна не би трябвало да мислим с какъв брой още можем да увеличим обществените разноски, а по-скоро по какъв начин би трябвало да ги понижим “, съобщи Кръстев.
Той предизвести, че България влиза в процедури на свърхдефицит, които ще бъдат глобени от Европейски Съюз и са доста рискови за цялостната обстановка с обществените финанси.
„ Най-малкото тъй като не е хубаво, когато се намираме във валутен ръб да имаме доста висок недостиг “, изясни Кръстев.
Има два метода, по които страната получава финансиране, с изключение на от приходната част на бюджета, която по последните данни на Министерство на финансите, не е доста добра за тази година, да не приказваме за идната. Тези два метода са издаването на държавен дълг и увеличението на налозите.
„ Последните излъчвания на Министерство на финансите даже не съумяват да се осъществят, защото вложителите желаят прекомерно висока рентабилност. Това значи, че нашите държавни скъпи бумаги към този момент не са прелъстителен инструмент за инвестиция от страна на тези вложители. Това значи, че към този момент страната не може да се финансира по този метод, защото за нея става прекомерно неизгодно, а лихвите са прекомерно огромни и в последна сметка не се оправдава издаването на толкоз огромно количество дълг “, съобщи анализаторът.
Според него това е извънредно притеснително, защото през 2023 година е заложено издаване на забележителен дълг. През същата година имаме и 3 милиарда лева падеж по остарял дълг. „ Ние, с цел да набавим парите за този падеж в последна сметка би трябвало да наберем нов дълг при по-неизгодни условия “, сподели Кръстев.
Политическите сили за момента не приказват за повишение на данъчната тежест както върху семействата, по този начин и върху бизнеса, тъй като това е една непривлекателна тематика, изключително предвид на идните избори, които се задават.
„ В последна сметка стопанската система и математиката са едни доста жестоки науки. При тях не може да вкараме някакви свои размишления и тълкувания. Когато не ни доближават парите би трябвало да ги набавим отнякъде или би трябвало да орежем заплащанията. Няма безвъзмезден обяд. Виждаме, че огромна част от обществените заплащания, които по този начин или другояче се вършат в този момент, са проинфлационни – те не оказват помощ за битката с инфлацията, а тъкмо противоположното. И до момента в който продължаваме да реализираме такива политики в обществените финанси, то обстановката ще се утежнява, до момента в който стане кошмарна “, предизвести анализаторът.
На постоянно задавания въпрос за какво цените на стоките и услугите не се намаляват, откакто цените на природния газ вървят надолу, Михаил Кръстев отговори по този начин: „ До огромна степен цените на стоките и услугите в България са изкуствено занижени, с помощта на това, че страната компенсира, свърхкомпенсира, както твърди Министерство на финансите, българската стопанска система за високите цени на силата “.
Държавата може да си разреши да компенсира тези високи цени с помощта на това, че България е районен водач по произвеждане на електрическа енергия, с помощта на АЕЦ " Козлодуй " и на въглищните централи в Маришкия басейн. „ Благодарение на тези два стратегически съществени стълба в българската енергетика ние съумяваме да печелим толкоз доста, че компенсираме двойно, тройно по-високите цени за електрическа енергия за стопанската система и надлежно те не се придвижват към цените на услугите и на стоките. Не можем да чакаме доста намаляване на цените на стоките и услугите поради краткотрайното поевтиняване на природния газ, тъй като те към този момент са изкуствено занижени. Ние може да чакаме повишението им, в случай че се счупи този модел на компенсиране. Тогава цените ще набъбнат доста, даже доста повече в сравнение с с актуалната инфлация “, предвижда икономистът.
Кръстев акцентира, че сега обществените ни финанси са в окаяно положение. „ Състояние, в което няма безусловно никаква прогнозируемост на това какво се случва. През последните две години следим непрекъснато едно приемане на финансови рамки на бюджети, които са единствено за няколко месеца, последвани от актуализации, които не кореспондират с уговорките, които страната е поела. Достатъчно е да погледнем какво се случи преди дни, с решението на Конституционен съд, който анулира правото на Народното събрание да гледа дали Пътната организация би трябвало да се разплаща или не за договорите, които е сключила.
Пари в бюджета кореспондиращи на това решение няма, това е изказванието на районният министър. Оттук нататък страната не просто ще би трябвало да си заплати, каквото дължи, само че ще би трябвало да си го заплати с лихвите и посредством правосъдни каузи, откъдето може да пристигна още по-голяма тежест върху хазната. Това е единствено и само, тъй като са одобрявани бюджети, в които не е планувано това вероятно развиване и в последна сметка не е планувана разходната част, която би трябвало да направи страната по поетите задължения “, съобщи специалистът от Съвета по стопански и обществени политики.
Друг образец за окаяното състояние на финансите е късната емисия на дълга. „ Ние не го направихме, когато го направи Хърватия през април, а го взехме през септември при доста по-неизгодни условия. Международните пазари са се влошили, ЕЦБ подвигна главните си лихвени проценти, а оттова самите излъчвания на дълг са доста по-неизгодни за страните. Този прозорец, който сме изпуснали коства на хазната няколко стотин милиона лева…На процедура унищожаваме обществените си финанси, тъй като имаме едно нездраво държание от страна на политическите сили и от страна на служебния кабинет в някои случаи “, акцентира Кръстев.
За страдание, през 2023 година политическата и финансовата неустойчивост ще продължат, тъй като прекомерно се понижава хоризонтът на главните политически сили.
„ Основните диспути в 48 Народно събрание преди да се разпусне са за приемането на нов Изборен кодекс и да се одобри Бюджет. Едното обслужва едното крило в Народното събрание, а другото – другото крило. Вече не мислим какво ще се случва до края на 2023 година, към този момент мислим за тези месеци до изборите дали тези или тези ще прокарат своята цел. Много е мъчно на този стадий да приказваме за стабилизиране на финансите, за привличане на задгранични вложители, за вложения в българската стопанска система, тъй като кой би вложил в нещо, в което няма никаква прогнозируемост даже месец напред “, съобщи Михаил Кръстев.
Източник: БГНЕС
03 Дек 2022185801 Дек 2022303030 Ное 2022211629 Ное 2022222527 Ное 2022150926 Ное 20222135КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Ное 2022220419 Ное 2022106829 Ное 202247924 Sep 20223140
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Логично е бюджет да не бъде импортиран, когато няма болшинство, което да носи отговорност за неговото осъществяване. Това сподели в изявление за БГНЕС анализаторът, стопански откривател и член на Съвета по стопански и обществени политики Михаил Кръстев.
„ Когато нямаме изпълнителна власт, която ще продължи да реализира този бюджет, когато нямаме болшинство, което в последна сметка ще понесе отговорността за това какво се приема в този бюджет, то разумно е бюджет да не бъде импортиран “, сподели той и добави, че причините в интерес на внасянето на Бюджет 2023 от служебния кабинет не устоят и не са солидни.
Прогнозите на финансовото министерство са, че и през тази 2022 година, и през идната 2023 година ще сме на недостиг. „ От тази гледна точна не би трябвало да мислим с какъв брой още можем да увеличим обществените разноски, а по-скоро по какъв начин би трябвало да ги понижим “, съобщи Кръстев.
Той предизвести, че България влиза в процедури на свърхдефицит, които ще бъдат глобени от Европейски Съюз и са доста рискови за цялостната обстановка с обществените финанси.
„ Най-малкото тъй като не е хубаво, когато се намираме във валутен ръб да имаме доста висок недостиг “, изясни Кръстев.
Има два метода, по които страната получава финансиране, с изключение на от приходната част на бюджета, която по последните данни на Министерство на финансите, не е доста добра за тази година, да не приказваме за идната. Тези два метода са издаването на държавен дълг и увеличението на налозите.
„ Последните излъчвания на Министерство на финансите даже не съумяват да се осъществят, защото вложителите желаят прекомерно висока рентабилност. Това значи, че нашите държавни скъпи бумаги към този момент не са прелъстителен инструмент за инвестиция от страна на тези вложители. Това значи, че към този момент страната не може да се финансира по този метод, защото за нея става прекомерно неизгодно, а лихвите са прекомерно огромни и в последна сметка не се оправдава издаването на толкоз огромно количество дълг “, съобщи анализаторът.
Според него това е извънредно притеснително, защото през 2023 година е заложено издаване на забележителен дълг. През същата година имаме и 3 милиарда лева падеж по остарял дълг. „ Ние, с цел да набавим парите за този падеж в последна сметка би трябвало да наберем нов дълг при по-неизгодни условия “, сподели Кръстев.
Политическите сили за момента не приказват за повишение на данъчната тежест както върху семействата, по този начин и върху бизнеса, тъй като това е една непривлекателна тематика, изключително предвид на идните избори, които се задават.
„ В последна сметка стопанската система и математиката са едни доста жестоки науки. При тях не може да вкараме някакви свои размишления и тълкувания. Когато не ни доближават парите би трябвало да ги набавим отнякъде или би трябвало да орежем заплащанията. Няма безвъзмезден обяд. Виждаме, че огромна част от обществените заплащания, които по този начин или другояче се вършат в този момент, са проинфлационни – те не оказват помощ за битката с инфлацията, а тъкмо противоположното. И до момента в който продължаваме да реализираме такива политики в обществените финанси, то обстановката ще се утежнява, до момента в който стане кошмарна “, предизвести анализаторът.
На постоянно задавания въпрос за какво цените на стоките и услугите не се намаляват, откакто цените на природния газ вървят надолу, Михаил Кръстев отговори по този начин: „ До огромна степен цените на стоките и услугите в България са изкуствено занижени, с помощта на това, че страната компенсира, свърхкомпенсира, както твърди Министерство на финансите, българската стопанска система за високите цени на силата “.
Държавата може да си разреши да компенсира тези високи цени с помощта на това, че България е районен водач по произвеждане на електрическа енергия, с помощта на АЕЦ " Козлодуй " и на въглищните централи в Маришкия басейн. „ Благодарение на тези два стратегически съществени стълба в българската енергетика ние съумяваме да печелим толкоз доста, че компенсираме двойно, тройно по-високите цени за електрическа енергия за стопанската система и надлежно те не се придвижват към цените на услугите и на стоките. Не можем да чакаме доста намаляване на цените на стоките и услугите поради краткотрайното поевтиняване на природния газ, тъй като те към този момент са изкуствено занижени. Ние може да чакаме повишението им, в случай че се счупи този модел на компенсиране. Тогава цените ще набъбнат доста, даже доста повече в сравнение с с актуалната инфлация “, предвижда икономистът.
Кръстев акцентира, че сега обществените ни финанси са в окаяно положение. „ Състояние, в което няма безусловно никаква прогнозируемост на това какво се случва. През последните две години следим непрекъснато едно приемане на финансови рамки на бюджети, които са единствено за няколко месеца, последвани от актуализации, които не кореспондират с уговорките, които страната е поела. Достатъчно е да погледнем какво се случи преди дни, с решението на Конституционен съд, който анулира правото на Народното събрание да гледа дали Пътната организация би трябвало да се разплаща или не за договорите, които е сключила.
Пари в бюджета кореспондиращи на това решение няма, това е изказванието на районният министър. Оттук нататък страната не просто ще би трябвало да си заплати, каквото дължи, само че ще би трябвало да си го заплати с лихвите и посредством правосъдни каузи, откъдето може да пристигна още по-голяма тежест върху хазната. Това е единствено и само, тъй като са одобрявани бюджети, в които не е планувано това вероятно развиване и в последна сметка не е планувана разходната част, която би трябвало да направи страната по поетите задължения “, съобщи специалистът от Съвета по стопански и обществени политики.
Друг образец за окаяното състояние на финансите е късната емисия на дълга. „ Ние не го направихме, когато го направи Хърватия през април, а го взехме през септември при доста по-неизгодни условия. Международните пазари са се влошили, ЕЦБ подвигна главните си лихвени проценти, а оттова самите излъчвания на дълг са доста по-неизгодни за страните. Този прозорец, който сме изпуснали коства на хазната няколко стотин милиона лева…На процедура унищожаваме обществените си финанси, тъй като имаме едно нездраво държание от страна на политическите сили и от страна на служебния кабинет в някои случаи “, акцентира Кръстев.
За страдание, през 2023 година политическата и финансовата неустойчивост ще продължат, тъй като прекомерно се понижава хоризонтът на главните политически сили.
„ Основните диспути в 48 Народно събрание преди да се разпусне са за приемането на нов Изборен кодекс и да се одобри Бюджет. Едното обслужва едното крило в Народното събрание, а другото – другото крило. Вече не мислим какво ще се случва до края на 2023 година, към този момент мислим за тези месеци до изборите дали тези или тези ще прокарат своята цел. Много е мъчно на този стадий да приказваме за стабилизиране на финансите, за привличане на задгранични вложители, за вложения в българската стопанска система, тъй като кой би вложил в нещо, в което няма никаква прогнозируемост даже месец напред “, съобщи Михаил Кръстев.
Източник: БГНЕС
03 Дек 2022185801 Дек 2022303030 Ное 2022211629 Ное 2022222527 Ное 2022150926 Ное 20222135КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Ное 2022220419 Ное 2022106829 Ное 202247924 Sep 20223140
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ